Предистория

959-та година о.П (от Просветата) е година на размирици и необратими събития. Континентът Харяна претърпява една от най- големите човешки свади. Кралският род на Ерона остава с двама единствени представители, претендиращи за короната. Осем години по- рано умиращият крал Едуард II се надява единственият му мъжки наследник, принц Уилям да заеме мястото му на владетел и да прослави рода си. Надеждите му обаче са разбити, когато научава, че принцът е мъртъв. Принц Уилям, заедно с незаконния син брат, Гарет, и още двадесет и пет мъже потегля от западния бряг, на борда на кораба "Бялата милейди". Нощта преди официалното си потегляне, екипажът и пътниците са на борда на плавателния съд, закотвен в пристанището на големия търговски център Койнфорт. Екипажат пирува в чест на скорошното си отпътуване, каквато е традицията по тези краища. По- късно същата нощ се случва най- неочакваното нещо. „Бялата милейди“ вдига котва, изпъва греблата и напуска пристанището, за да изчезне безследно в мрака на нощта. Късметът сякаш свири ексклузивно за ушите на екипажа, защото лекият нощен бриз им осигурява попътен вятър, морето е гладко като огледало, а звездите са толкова ярки, че моряците не биха могли да се изгубят и за секунда. И тогава идва смразяващият кръвта вик. „Скала! Насреща идва скала!“ Времето сякаш спира. Попътният вятър затихва. Принцът, чул виковете излиза от каютата си, за да види, какво се случва. Палубата е натежала от вода. В далечината се чува приглушения тътнеж на настъпваща буря. Морето, толкова тихо и спокойно до преди секунда, сега е по- бясно и от разярен бик. Вълните лашкат кораба и бият по палубата, докато Уилям се опитва да запази равновесие достатъчно дълго, че да се добере да перилата. И тога лунната светлина разкрива наближаващата заплаха. Канара, по- огромна от всичко виждано до сега и корабът лети право към нея. Суматохата се засилва с всеки дъх. Писъци за помощ. Молби към боговете. Хора, скачащи зад борда, прекалено страхливи да посрещнат съдбата си. Само Уилям стои непоклатим, здраво хванал се за перилата. Брат му Гаред е плътно до него. Двамата са навели глави и глухо шепнат молитвата, предавана в рода им от поколения. Краят скоро наближава.
На сутринта от кораба са оцелели само дъски и отломки. Спасителните дружини безцелно търсят с часове, опитвайки се да намерят изгубения принц. Без успех. А на километри от мястото на злополуката, загърнат в кожи и вълнени одеяла пътува един премръзнал хлебар, единственият оцелял свидетел на страшните среднощни събития. Бил спасен от двама рибари, след толкова години разказваше той. Стоял насред мразовитата вода с часове, вкопчен в част от мачтата. Мислел, че ще умре. Ако не от скалата, то поне от измръзване. Отвеждат го в замъка. Отвеждат го при краля. И паднал на колене, простият селяк съзряла една крехка фигура, загърната във величествено пурпурно наметало, украсено със златна бродерия. Тази фигура, останка от някогашния крал, едва се сдържа да седи на трона си. Очите ѝ са зачервени от плач. Разпитват го много. Хлебарят не разбира и половината от това, което му казват. Ръгат го, карат му се. Той не знае нищо. Какво стана? Не знам. Защо тръгнахте по- рано от уговореното? И това не знам. Какво знаеш, по дяволите?! Това, че отказахме на свещеник да се качи на борда и да ни благослови е причина за цялата тази трагедия. Пускат го да си върви. Дават му пари и му казват да изчезне завинаги. Той така и прави.

Два дни трае тежката мъка на краля. Два дни той стои заключен в покоите си и изпълва замъка с тежки вопли. Два дни кълне всяко морско божество. Едуард остава с един- единствен изход. Някъде далеч. Някъде отвъд океана, отнел живота и на двамата му сина, съществува едно велико кралство. Кралство богато на знания и злато. Кралство се наричаше Алтана, в неговата владетелка се Наричаше Маргарет и беше негова дъщеря. Дъщеря на Едуард и единственият оцелял пряк наследник на престола. Но законите не гласят ли, че не е разрешено на жени да заемат държавната управа? Майната им на пустите закони! Ама... Няма ама! Идвай си веднага! Опитите на Едуард да възкачи Маргарет на престола остават неуспешни, заради негодуванието на бароните и графовете. Едуард II, крал на Ерона, върховен глава на Ордена на Грифона, умира тъжен и гневен, без да е успял да намери свой заместник. И все пак заместник се намира. Филип, амбициозният и безскрупулен племенник на краля се възползва от смъртта на чичо си и с помощта на брат си Хенри и продажните барони успява да седне на трона и да надене короната, в лето господне 957-мо. Първата година на управлението му се характеризира с ожесточени борби с гневните благородници, които били несъгласни с неговото стъпване в сила, както и вражески нападения от страна на Норад и Сарим– две дребни кралства, решили да се възползват от суматохата в Енора. Сега, обаче настъпва пролетта на 959-та. На югозападния хоризонт се виждат малки черни точици, които постепенно се оформят в огромна флотилия. Корабите са много и въоръжени до зъби. На чело стои величествената Маргарет, следвана от най- доверения приятел на съпруга ѝ Требор Руфъс. Сега настъпва една необратима война, позната на всички, като Разрухата. Изходът ѝ ще реши съдбата на Ерона и всички останали нации ще последват.

Какво ще направите Вие за войната? А какво ще направи тя за вас?